Прочетен: 11681 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2009 16:24
Предлагам една интересна дестинация. При това с топли , топли впечатления. Едва се върнах от Белград и сядам да пиша какво съм видяла, какво съм научила и какво съм опитала в сръбските кафани. J
Май, ние българите, рядко поемаме към Сърбия. Първо защото пътят към Западна Европа винаги минава ( поне доскоро) през Белград , а и защото ни е под ръка..... наблизо....... и май го нямаме много за чужбина. Да, ама не. И аз бях минавала не веднъж през града, ама ей сега се наканихме да прекараме уикенда в Белград. А в града има какво да се види.
Най- много ме гложди един въпрос. Абе какво общо и какво различно със София видях там? Ей богу, трудно е да се каже. Ами, хем е почити като тука, ама не съвсем , хем е различно, ама не съвсем..
Накрая реших, че май , най- точно би било да се каже, че хората са по- различни. Че, Сърбия е една страна, в много отношения подобна на България, със сходни история и развитие, ама хората са такива, че са избрали да имат по- различна съдба от нашата.
Така че, най- любопитното което видях в Сърбия бяха хората. Едни такива, малко чешити, малко националисти, с високо самочувствие, което те развеселява и умилява едновременно. Но, аз ги харесвам . Сърбите имат една поговорка –
“Нас и Руса двеста милиона”( Ние и руснаците сме 200 милиона)
Но сърбите са платили цената на самочувствието си. Може би за разлика от нас. Ние, по -скоро носим последствията от манталитета си.
Но тук, не иде реч за нас.
А за Белград.
Екскурзоводка ни беше една симпатична, ентусиазирана лелка със малко смешен български. Много се гордееше с църквата „Св.Сава”, която все още се строи, и както се подразбра от разказа – тази църка ще се строи до тогава, докато не заслужи титлата „най- голямата православна църква в света”. Аз по този въпрос няма да споря, макар че са се надпреварвали да я направят малко по -голяма от нашия „Александър Невски”. Но няма лошо. Конкуренцията ражда прогреса! 
Но дори тя трябваше да признае факта, че именно българският княз Борис I издава първият документ, с който се смята , че града Белград е основан. А за днешното име на града има две версии – едната е, че е наречен така заради белите скали в околността му и втората е, че в Средновековието посоките на света били обозначавани с цветове – а бялото било за посока Запад, и понеже Белград е бил най – западната точка на Българската държава, затова бил наречен така.
Заслужава си да се спомене площадът на Републиката, което е мястото за срещи на жителите на Белград ( нещо като Попа в София) , като този площад се свързва с Калемегдан ( друга Белградска забележителност) по улица „Княз Михаил”, която е нещо като „стъргалото” на Белград. С магазини, заведения, улични продавачи на всякакви изкушения – от картини и сувенири, до захаросани пуканки и гевреци. И аз, за краткото време за което бях в Белград си „чукнах” среща на Площада на Републиката. С една българка, моя приятелка, чиято работа е срързана с Белград и ги познава доста добре. Та, тя ми разказа по нещичко за сърбите и Белград.
За разлика от нас и други бивши соц страни, сърбите са запазили полицията си. Техните служби са били пощадени от така наречените „метли” и резултата е видим. Тук, хората имат респект от полицията, а тя поддържа реда с желязна ръка. Органите на реда често спрат хора по улицата и проверяват документите. Не съм чула това да се случва в България. J
Калемегдан е някаква крепост останала от Средновековието, която била арена на люти битки и славни победи. Тя е разположена тъкмо над мястото, където река Сава се влива в Дунава. На Калемегдан са влизали в сражение турци, австрийци , сърби и какви ли още не. Като една от историите, които ни разказаха беше за битка между турци и австрийци, в която първите имали превес, но видите ли на 16 – ти август паднали необичайно температурите , та чак завялял тежък сняг, който объркал плановете на турците и австрийката армия победила. Тук някъде , решихме , че съвсем ни вземат за „канарчета” с тази история за сняг през август, но иначе крепостта е добре да се види. J
Сърбите пазят ( и сигурно дълго ще пазят) сгради пострадали от бомбардировките на НАТО през 1999- та.
И накрая, да споделя за най -забавната част за нас българите- това е сръбския език.
Запазихме маса в „Стара Сръбска Куча” и отиваме наконтени там, където ни посрещат с музика, хляб, сол и малки чашки ракия - люта крушовица. Сядаме на масите олюляни от посрещането, където ни чака надпис „Резервисано”J
Видяхме и табела „узмите рачун”, и таман се чудехме, защо трябва да ни приканят да си мием ръцете, когато разбрахме че това означава „вземете сметката”.
Иначе на дълго и широко ни разказаха за сръбските театри, които тука се наричат „Позорища”. Друга смешна дума е УниверЗитет. J
17.03.2009 18:25
Да, на всеки му правят впечатление различно неща, и наистина като че ли, псуват повече :))
21.10.2012 20:53
21.10.2012 22:32
А после се смеем на македонците... Същите цървули сме - във всяко нещо непременно трябва да има българска следа. Е те това е комплексарщината!
