Чухте ли, че Исландия фалира? И аз така чух.                  Разбира се каквото и да означава да фалира страна с един от най- високите стандарти на живот в Европа.                 Е, аз бях там току преди гръмкия фалит. Служебно наистина, но никога не е лошо да съчетаем служебното с развлекателното.                 Исландия е остров с население колкото Люлин и площ колкото България. Някога е била Датска колония.                 Гледах наскоро филм по романа на Жул Верн – “Пътуване до центъра на Земята”. Главните герои се шмугнаха през вулкан в Исландия и после се изтласкаха от изригващ гейзер (любима дума) през Везувий, като се разбиха в кочината на италиански селянин. Смехория.                 Пътуването до острова е дълго и от България може да се случи минимум на два часа. Така направих и аз – полет до Лондон, продължително и агонизиращо висене на летище Хиитроу и прекачване с Iceland Air за Рейкявик.                 Кацам посред нощ на малко летище в Кефлавик – град на около 50 километра от столицата. Въпросното летище е било някога военно, но сега се използва за международните полети. Има и летище в Рейкявик, служещо единствено за вътрешни линии.                 Та кацам през нощта и вземам такси до Рейкявик. Първия сблъсък с природата в страната не се забравя. Пътят минава покрай бреговете на Атлантическия океан. Ландшафта е съставен изключително, единствено и само от вулканичен каманак с тук там прорастнал лишей. В тъмното успявам да различа няколко метрови водни колони, вдигащи се след разбиването на вълните в брега. Дори в колата се чува постоянен глух тътен. Впечатляващо.                 Тътенът продължава да кънти и в хотелстата стая. Сега е примесен с виене на вятър и плискане на дъжд в стъклата.                 Това което разбрах за няколкодневния престой в Исландия е, че там времето се сменя непрекъснато. Сутринта ме посрещна с измамно слънце, последвано по обяд от кратки бурни ветрове и дъжд, после пак слънце, после пак дъжд.                 Ако някога отскочите до там и се чудите какви дрехи да вземете ще ви дам съвет - Всякакви :)                 Все пак е хубаво да се знае, че температурата на острова не пада често под нулата, както и рядко надвишава 15 градуса. Вятърът е нещо, без което няма да ви се размине.
                Първата вечер след пристигането домакините организират вечеря в курортен комплекс в близост до столицата известен като "Синята лагуна". Името прекрасно подхожда на мястото.

                Обзалагам се, че не сте виждали по-синя вода. Тя, оказва се, извира от нарочен гейзер и съдържа някакви специални минерали придаващи наситено синия и цвят. Топла е и лагуната е превърната в компактна къпалня на открито, където всеки може да пробва тръпката да се плацика в гореща вода докато камбанарията му е обдухвана от вледеняващи ветрове. Казват било и лековито. Не се престраших, но както се вижда на снимката желаещи не липсват.                 Естествено прескачам това екстремно занимание и естествено преминавам към това в което най-ме бива. Вечерята.                 Не е изненада, че се набляга на морски деликатеси. Предлагат и месо от кит! Отказвам категорично, но не мога да оставя тази история така. Оказва се, че китоловството в тази част на света продължава. Когато попитах не е ли забранено ловуванетона китове, келнерът цъфна в иронична усмифка и изстреля предварително заученото „Зависи, кого питаш!”. Зяпането на китове в океана се оказва една от основните туристически атракции в Исландия. Обяснява ми се, че ако излезеш с кораб в океана, то задължително до половин час ще видиш някой кит. Яко.                 Другото туристическо занимание е пътешествие на север и каране на моторна шейна край гледчерите по острова.                 Нямах честта да яхна подобно возило, но пък се включих в организирано екстрмно офроуд пътешествие с джип из острова. Като казвам екстремно, вервайте ми, че беше такова. Въпрсният джип бе напълнен със сандвичи, сушена риба, бира и няколко нищо неподозиращи наивници като мен. Минути след тръгването купето се раздираше от писъци и истеричен кикот. Лашкането е сериозно дори за почитател на тия работи като мен. Кара се с полуспуснати гуми по плешивия каманак, като от време на време джипът затъва почти до прозорците в ледена река или се килваме до обръщане на една страна. Следва форсиране по брега на океана за разкош. 4х4 лудница е, казвам ви.
                Спирането на брега на океана няма как да се пропусне. Някак човек остава втрещен срещу стихията насреща. Вятърът е брутален и буквално те изтлсква от брега, сякаш не ти дава да прекрачиш тази дива територия. 

         На брега няма нищо друго освен просната мъртва чайка, която се е одързостила да се гъбарка със стихиите. Предупреждението е ясно :) Пясъкът на брега е от вулканичните скали и е абсолютно черен. 
        Въпросният пясък вадя все още от ушите и носа си.         Исландците не си дават зор за нищо. Спокойни и сърдечни хора са. Сякаш са намерили всичко, което търсят на своя самотен северен остров.....

       

Приятно и успокояващо е да разбереш как живее един северен народ... Едно такова чистичко им е... Сигурно и в душите им е чисто... Понякога ще идвам тук пак да погледам природата им...

ама ти си обиколила света бе :}