Стига с разкази за чужбина! Гузна съм, защото отдавна не съм писала, а не мога да се оплача от липса на нови пътешествия. И аз като повечето хора по националните празници и всенародни веселия около 1ви Май , изпълзях от бетонената си резиденция и плъпнах със скромна компания по пътищата. Целта ни беше да намерим  място, на което не сме били скоро, което да не е далеч, за да се оправдае краткия престой. Е, разбира се, важното е и да се види нещо интересно пък и както си му е реда по празници да хапнем и наквасим гърла охолно. Удряме по едно око на картата и компанията избира с пълно мнозинство дестинацията. ТРЯВНА Пътят започва рано сутринта. Ранното потегляне винаги е за предпочитане. Тълпата не е плъзнала още по пътищата, може да натиснеш малко по-смело на магистралата, да се насладиш на пътя и да си спестиш нервите около ширещата се простотия по пътищата. Вкарваме по един сандвич в Севлиево. За 15 минутния си престой не мога да разкажа кой знае какво за града така известен с мивки и бидета. Кацаме точно в центъра на висока тераса, с изглед към главната.  Въртим наблюдателници, облени от сутрешното слънце, и попиваме впечатления. Мястото е клюкарско и дава възможност да усетимнай-много за най-кратко време от атмосферата в града. Има няма 45 минути и сме в Трявна. Няма да ви лъжа. Първата работа след като се настанихме е да се втурнем към някоя от многобройните механи в града за обяд. Така де! Не става само с гледки – трябва и някоя и друга местна манджа, за да е усещането пълно. Бирата също няма да навреди! 

КРЪЧМИТЕ Ааа, за кръчмите ли питате?!  Те са на всякъде. Всички издържани в класически битов стил с яка кухня и добро обслужване. Периодът е такъв, че Трявна е претрупана с хора и се налага да запазим място за вечеря от обяд, за да си спестим досадно обикаляне и люти клетви по тъмно. Ще призная, че подробностите относно имената на механите и менюто поизбеляваха но „Старата лоза” и „Балювата къща” оставиха прекрасни впечатления, а и кило две отгоре за спомен( и наказание) :) Посрещаме нощта с народна музика, пълни стомаси и ухилени физиономии.
На следващата сутрин вече не тъй смешно. Планът обаче си е план следва посещение на ЕТЪРА Етнографски музей на открито. Може би повечето от вас са ходили там, но около празниците на 1-ви Май гледката наистина е забележителна. Смесваме се с върволица от хора пъплещи покрай редящи се различни сергии и установки, демонстриращи традиционни занаяти. Като изявени гастрономи отделяме най-голямо внимание на шекерджийницата, която няма как да изпуснете. Уханието на сладко се усеща от далеко, а и опашката от туристи показва, че не сме единствени любители.

Набързо спазаряваме торба с бонбони и захаросана ябълка и изпълзяваме нататък. От ковачницата се сдобивам с подкова за щастие, от грънчарницата – с бърдуче и класически чаши за вино с характерен балкански стил. Наздраве! Въобще придобивки. Пекарната също ни примамва с характерно благовоние. Ако искате акъл от мен - опитайте от симита, който пекат там. Останалото в снимки.    



  Прибираме се отново в Трявна – базовият лагер. Хотелът се казва „Ралица”. На високо и стръмно е, тъй че помислете ако е снежно. За щастие сега е ОК, защото е топло, а и имаме чудна гледка от високо. Има и басейн на открито, фитнес и прочие благини, които не са за изпускане. Тумба-лумба, иха-ха.   ДРЯНОВСКИЯ МАНАСТИР И БОЖЕНЦИТЕ Продължавам с малко импресия в снимки.....  



Балканът и неговите схлупени под каменни плочи белосани къщури, с малки прозорци, самобитните образи на възрастните хора остават в съзнанието на всеки, който мине оттам. Някак ни напомнят за друго време и навици , за простия, но красив живот на хората в миналото. Тръгнах си, но ще се върна пак.... 

Аз ходих в Етъра също...през лятото тогава... юли...