Реших да напиша този разказ за Непал, защото това е може би най- изумителната страна в която съм била. Първото впечатление на човек е, че тя е доста изостанала, но някак крие собствен чар. Населението е бедно, движението в столицата Катманду е предимно с рикши ( двуколки теглени от колело), които можеш да наемеш срещу дребни рупи. В Катмаду е доста евтино, на практика няма скъпи хотели или заведения. Страната е била затворена за външният свят до средата на 20 век. Сега, главно заради потоците от чужденци които идват тук за трекинг из Хималаите, мястото е доста оживено. Смехотворни са колибите със сламени покриви, с табели „INTERNET”, но наистина връзка със света има, макар човек да има чувството че се свързва с друга планета. В първият момент, ти се струва отблъскващо, мръсно е и намирисва доста. Изпитваш дълбоки съмнения към всичко което ядеш, и даже понякога си внушаваш че ти прилошава и виниш „онова нещо, което изядох на улицата”. 
            След два три дни прекарани в Катманду обаче, започваш да забелязваш неща които по рано са ти убегнали. Улиците буквално гъмжат от западно европейци, млади хора, облечени като хипита, облечени с непалски дълги цветни дрехи и позанемарен външен вид. Други, местни хора, се приближават до теб и предлагат хашиш, марихуана, кока и всякакви други екстри. Човек започва да се чувства странно свободен.  Предлагат ти се забавления, които са забранени в ‘модерният свят’, всичко е евтино и доста първобитно. Пълно е с развеселени европейци със замаяни погледи, наоколо се извисяват изумителни средновековни храмове , претрупани с изображения на божества и долавяш онзи характерен мирис на сандалови горящи пръчици. Жените са облечени с красиви „саари” рокли и претрупани с бижута, като всички до една носят характерната „тика”- трето око между веждите на челото.               И започваш да се чувстваш добре в този град на 1300 метра надморска височина. Иначе на територията на страната има няколко осем хилядника, средната надморска височина на страната е над 6 хиляди метра. Изумителен факт. 

 

           Днес, тук нищо не се е променило от вековете назад . Храмовете са повече от къщите , идолите- повече от хората. Ежедневието е застинало в една свръхестествена реалност , която на пръв поглед изглежда измислена. Когато обаче стъпиш на централният площад “Дарбър”, историята сякаш оживява . Минало и съвременност се преплитат в едно неделимо цяло, в което е трудно да различиш реалността от легендата , истината от въображаемото. Историята казва че в далечната 723 година славният крал на династията Личхави поставя основите на града който днес е столицата Катманду. Дава му санскритско име, което означава “Храм направен от дърво”.
Религиозната толерантност в Непал е пословична. Тя се състои не само в търпимостта към вярата на другия. Тук всеки бог има свое място, което никой не оспорва и свой храм , който всеки почита. Дали това е така, защото Непал е родното място на Буда , чиято философия ни учи , че “няма бог, нито душа, нито отвъден свят , съществува само непрекъснат поток от изменения” или това е проява на особен вид мъдрост , несвойствена за всички народи. Потърсихме отговор на тези и други въпроси край храма – светилище Боднат , известен като Меката на тибетският будизъм.
   Според една от легендите за построяването му – преди много години кралството било застрашено от тежка суша. Владетелят бил силно притеснен и се допитал до астролозите. Те предсказали , че само жертвопринушението на един идеален мъж , който притежава 32 добродетели , пред пресъхналите извори би предизвикало дъжда над Катманду. Тогава краля повикал сина си и му наредил в полунощ да излезе при кралските извори и да отсече главата на мъжа с качулка, който стои пред тях, без да го поглежда в лицето. Принца се подчинил и след като изпълнил заръката , с ужас видял , че е посякъл собственият си баща. Кралството било спасено от саможертвата на мъдрият крал, а принца наредил да се издигне храм в името на владетеля.                 Така възникнал Боднат като светилище, което в Непал се нарича ступа . Тя е олицетворение на свещената планина Мер според будисткото учение. В същото време много непалци считат характерната бяла полусферична форма за символ на планина от ориз. Горната част от ступата е украсена с куб, а той завършва с каноничен връх от 13 стъпала, колкото според вярванията са будистките небеса. От четирите стени на куба гледат всевиждащите очи на Буда. По между им има символ , който прилича на въпросителен занак , но всъщност е изображене на цифрата едно- която се счита за олицетворение на добродетелта , единственият път към вечното щастие

                Багмати е най- свещената от свещените реки на Непал. Защото течението й носи живот , а водите й създават блага. Прекланят се пред нея като пред божество, което лекува всяка болка и утешава всяка мъка. Не случайно бреговете й са убежище за болните и притегателен център за вярващите.  Край Багмати се намира още едно светилище , прочутият индуистки храм “Пашупатинат”. Той е и най- големият от този вид в цяла Южна Азия. Храмът е забулен в мистерии и загадки , защото е забранена територия за неиндуистите. Единственият начин да се зърне поне част от вътрешният му двор е отсрещният хълм. Сградите му са изпълнени с изображения на богове и богини. Вероятно повечето от тях са посветени на най-почитаните тук Лорд Шива и неговият син Ганеш.                  Подножието на храма е сред предпочитаните места за кремация в Непал. Раздялата с мъртвия под стените му прилича по-скоро на свещенодействие. На брега на вечната река Багмати , душите поемат по пътя на своя покой , следван от ново ражане и така до безкрай. В средата на пролетта поклоници от целият индуистки свят се стичат край храма “Пашупатинат” да честват святата нощ на Лорд Шива. Той се счита за Великият Бог , чиято същност не е еднозначна. Едновременно е Разрушител и Създател, той е краят на нещата и единственото им начало. В тази нощ хиляди огньове озаряват небето над храма. Хората разказват , че гледката е поразяваща. Сякаш водата , небето и земята се сливат в едно, а вярващите срещат душите на своите близки , край реката поела прахта им завинаги.
  За Бактапур (друг Непалски град) са характерни храмовете от типа “пагода” с 10 или 20 стъпала, водещи към тях. Най- известна е пететажната “Нятапола”- образец на уникална архитектура.                     Потопени в старините на Бактапур все повече се убеждаваме , че Непал е една труднопонятна за нас страна. В същото време тя ни привлича неудържимо със своята древност, но и очарование и жизненост. Кралството било напълно затворено за външният свят чак до средата на 20 век. Нямало пътища, нито авиолинии- никаква връзка с цивилизацията. Страната живеела в Средните векове. Днес промяната е навсякъде. Забелязва се най- вече в очите на децата , в които блести друг вид светлина . Те принадлежат на новото време и гледат напред , макар да са здраво стъпили на земята и силно свързани със своите корени. За разлика от нас, имат уникалният шанс да живеят на границата на две епохи, които никъде другаде не са се срещали. Само тук е възможна фразата на старият непалец , който казва: “ Моите родители бяха родени в Средните векове, децата ми принадлежат на Третото хилядолетие. Само моят живот обхваща и двете- Средновековието и новият Милениум.

1. "Лорд" Шива звучи неадекватно
2. Шива е бог-разрушител, Брахма е бог-създател, Вишну е бог-пазител. Едната теза е че тримата заедно са божествената триада (тримуртите), а според други източници Шива е създал Вишну, а Вишну е създал - Брахма. Не се наемам да твърдя коя теза е вярната, но със сигурност Шива не е едновременно Разрушител и Създател !

Прочетох всички постинги!
Благодаря за удоволствието!:))
Поздравления!:)))

Благодаря за поздравленията, дано да се харесва блогът.
А за да отговоря на по- горното мнение, надявам се разбирате че статията не е научна, а художествена, за това което видях, чух и прочетох. Особено последното, сигурна съм че различнте източници (предимно индийски) са цитирани точно, а иначе тълкувания има хиляди, кой може да каже кое е най- точното определение ? Лорд Шива е широко разпространено наименование макар да не е най-правилното, но е идеално за художествен текст.