„Румъния, какво толкова” ще кажат някои. Може би защото бившия соц и съседите от влашко ни се виждат твърде познати. С такова настроение и без очакване за кой знае какви изненади започнах това пътешествие. Въпреки всичко пътешествието си е пътешествие и рева на мотори и мирисът на керосин винаги ме кара да потръпвам от удоволствие от предстоящото.

В случая не замириса на керосин, а на дизел защото пътуването беше с автобус.

Ето и малко съвети за пътуването в автобус

• Съвет номер 1 – седнете колкото се може по напред.
• Съвет номер 2- Носете под ръка  всякакъв вид дрехи  – за горещо, студено, нормално, ветровито.
• Съвет номер 3. Ако ви става лошо наминете през аптека и си вземете нарочни хапове против прилошаване (парен каша духа).

Все пак да се изтърколиш с автобус до някъде има и своите предимства. Можеш да се пулиш през прозореца и да се въздишаш по красотата на препускащия ландшафт. Пътуването през една страна с автобус дава доста по добра представа за нея. Какво щяхте да знаете за България ако бяхте чужденец и ви телепортират директно на жълтите павета. „Яааа, Яаа зеер гут” ще речете и сигурно ще сте прави. Друго си е ударното впечатление от околомръсното, Ломско шосе(щото там всичко е поломено) или задръстване на Княжево.

Ден 1

Не видях препускащ ландшафт защото пътувах през нощта. На зазоряване остър женски глас от говорителите над седалката разцепи крехката ми дрямка. Тайно докато спя в автобуса се беше качила жена-гид (или просто гид), която до сега беше останала незабелязана, но по категоричен начин обяви на всички за присъствието си.

„Добре дошли в Румъния”  ревна шпикерката и всички скочиха и се заозъртаха. Информират ни че преминаваме Дунав мост 1(две едва ли ще има) и  навлизаме в  Гюргево. Симпатичен град. Чист и спретнат, осветен. Повече не мога да кажа защото 5 минутната обиколка призори не остави кой знае какви впечатления.

Три часа по късно сме в Синая – малко курортно градче в Карпатите.” Перлата на Карпатите” е по-скоро рекламен слоган отколкото реалност. Наистина градчето е приятно с централна част с доста хотели,  заведения  и атракциони за туристите. Лично пробвахме една от дискотеките, където едни удариха кротко  по няколко питиета, други  показаха майсторлък и сложни танци на дансинга. Диското е в хотел Синая . Препоръчвам J

 Ден 2

• Съвет номер 4. Ако ще пътувате с автобус на следващия ден, бъдете кротки вечерта. Безсъние, алкохол и лашкане в задушен автобус може да ви докара до мъчителна агония на сутринта ;)

Отправяме се към замъка на Крал Карол (и вие ли се сетихте за кралица Клара и кларинетите). Въпросния крадец на кларнети си е спретнал китна постройка над Синая с всички атрибути задължителни за замъка на един крал. Островърхи кули, топ и всевъзможни скулптури се кипрят пред резиденцията на негово величество. Информират ни, че строежа на замъка Пелеш е започнал края на 19 век и е служил за лятна резиденция. Естествено няма как да не видим какво е положението отвътре. Красиво е няма спор. Засипани сме от данни за всяка зала през която минаваме. Прави впечатление че всичко е привнесено от някъде – Италия, Виена, Германия.

Дори самият крал е нов внос от вън. Нещо странно ми напомня на нашето величество.

На места в интериора ме стряска брутален кич. Разбира се това е по съвременните стандарти, затуй отдавам усещането на модерната нагласа за изчистени и практични линии в дизайна. Няма да се прехласвам да описвам залата с оръжията, столовата и пушкома(ориенталска зала с наргилета и възглавници за седене по турски)на краля. Всякакви стилове и линии са привнесени. Замъка е задължителна дестинация за всяка туристическа група и за него има изписани описания във всеки пътепис. Напускам този дворец. Предстои ми най-страшното от страшните......

Вампири

Ясно е. Не може да се размине посещението при Граф Влад Цепеш Дракула или просто Дракула, както го наричат приятелите му. По местожителство графът е от град Бран на около стотина километра от Букурещ, намиращ се в местността Трансилвания. Историята е позната на всички. Благородникът кръвопиец се славел с особена жестокост и измъчвал хората в графството пък и някои натрапници особено изобретателно. Детайлите биха накарали и гробар да загуби апетит.

Замъчето не е особено голямо, но затова пък доста подхожда на вампирската особа обитавала навремето.

Отвън си е зловещо, а вътре е тясно и мрачно. Снимането е забранено, но се сещате от снимките по- долу, че пренебрегнах тая възбрана.


Ложето на графа:)

Излизам от замъка малко разочарована, тъй като и аз като всички нося в главата си представата за вледеняваща обител с ковчези, мъртвешки стонове и прочие вампирски интериорни решения.

На изхода ме зашеметява нещо неочаквано. Огромно тържище с всевъзможни сувенири и кичозни стоки  напараво е завзело пространствтото около замъка. Можеш да си купиш вампирски зъби, вампирско вино, вампирски наметала, както и неща, които изобщо нямат нищо общо с вамповете. Фланелка с цици или още по-страшните гащи с провесен фалос (наричайте го както искате) стряскат хората с по-консервативни разбирания

Групата ми бързо се ориентира към малка бирария, намираща се в сградата на вампирски атракцион, в който човек може да влезе да за се поуплаши на воля.

Бирарията е интересна с това, че е издържана изцяло във вампирски стил. Хората сядат на пейки – ковчези, около маса ковчег, а стените и таваните са оцвъкани с бутафорни зловещи паяци, червеи и прочие гадини.

Бирата не е лоша. Преобладава марките  URSUS и BERGENBIER, които опитах и рекомендувам на всеки.

Диктатори

Дворецът  на Чаушеску е последната ни спирка по време на тази екскурзия. Нещото е забележително еднинствено с размерите и очевидния стремеж на покойния диктатор към разхищение и лукс. Не оставам с приятни впечатления от постройката и заради историята, която тя носи със себе си и с грубото и неизискано изпълнение. Сякаш всеки който е работил по това безумно творение е вложил частица от своята ненавист в него. 



Питайте който искате румънец – няма да чуете положителни отзиви за сградата. Тъжна и жестока е историята около нейното изграждане, както и цялата история на всички ни подтискани от алчността и грандоманията на диктаторите от това време...

Все едно, че и аз бях там, три дена пих, пях и се веселих.

замъка е прелестен, все едно си попаднал в рая.
само сноб и неестет би определил замъка като кич,
изобщо как може някой който наистина е бил там да напише такава статия

Вижте, замъка е хубав и има собствен чар, и аз така съм го написала. Това е безспорно. Факт е също, че в интериора си има доста кич, поне за нас, това е кич, за онези времена , може и друго да е било. Апропо, и това бях написала. Няма да се оправдавам, ама никак. Ще ме прощавате, ама далеч е от „рая”, това място. Приятно е , ама трябва никъде да не си бил, че да го наречеш „рай”. Прочетете блога, доста съм пътувала, и позволете ми да мога да преценя, и да сравня.

Когато бях там, нямаше такава техника за снимане и споделяне на впечатления, но спомените са приятни... Особено в едно от заведенията за целонощни развлечения... Голяма игра падна... танци и песни...

не ти позволявам... може и да си пътувала ,но да нямаш очи за красивото и думи в речника ,за да го опишеш .Продължавай да пътуваш ,накрая може и да успееш да откриеш как да се възхищаваш на това ,което посещаваш без да критикуваш

Този анонимния , няма да го коментирам, за другите - както съм го написала, замъка не е лош, ама чак пък да се възхищавам безкрайно....:)

az vqrvam 4e su6testvuva nqkakva neobqsnima sila no kakva e nikoi ne znae dali ima svruh4ove6ki su6testva ne se znae no se znae 4e su6testvuva nqkakva zagadu4na sila

wsynost zamyka w Bran e samo edin ot predpolagaemite mesta, kydeto mozhe da e zhiwial Drakula. i pak wsynost zamykyt w Hunedoara, kojto syshto mozhe da e bil ubezhishte na Drakula, e dosta po-wpechatlitelen. Razbira se rumyncite ne sa propusnali da podobriat pejzazha s edno zawodche tochno do inache hubawia zamyk. Poweche info http://en.wikipedia.org/wiki/Bran_Castle
Az sym go planuwal tozi marshrut, no dosta silno razshiren - ot Sigishoara shte go prodylzha do Sibiu i weroiatno Hunedoara, kato go obogatia s pone oshte 5-6 mesta