Прочетен: 6544 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 06.03.2008 15:53
От всички държави по света, в които съм била ми е най- трудно да пиша за Китай. Ще кажете, че е нормално това, защото тя е необятна, и като територия, и като население, но аз за себе си знам, че съм пристрастна. Първо, защото това е страната, в която бях три пъти и то с дълги пътешествия из вътрешността й, и второ, защото там завързах приятелства. А от това по ценно няма. Друго е когато имаш местен гид и най- вече другар, защото тогава страната ти изглежда по - близка. Сигурно ще пиша още за Китай, ще ме прощавате, но тази страна много хареса. Истина е, че са много по различни от нас, друга култура, различни нрави, непонятен език и какво ли още не. Но именно в това е неговото очарование.
Реших да започна с Шанхай. Китайците казват "на дълъг път се тръгва с малка стъпка". Ето защо, ще пиша първо за град Шанхай в иначе гигантската страна.
Река Хуангпу - на отсрещният бряг Пудонг.
Известен като “Париж на Китай”, “Кралицата на Изтока”, Шанхай е индустриалният и комерсиален център на страната. В него се намират едни от най – големите сгради в Азия, а в момента се строи най- високата в света. Мащабите и темповете на развитие са невероятни.
Градът е разделен на две от река Хуангпу. Двете части са известни като Пудонг и Пуси. Доскоро хората предпочитали западния бряг на Хуангпу. Тя е по старата и е със запазена колониална архитектура. Местните казвали “ по- добре да имаш легло в Пуси, отколкото къща в Пудонг”. Но от няколко години насам това вече не е така. Пудонг е ситито на Шанхай, той се издига като символ на модерният и нов Китай.
Сградите на Пудонг.
Безбройните строежи и небостъргачи , появили се в последните десетина години са характерни за огромния град. Всяка сграда се строи , за да бъде по – висока и по – хубава от съседната. Тук са съсредоточени много пари и това се вижда от пръв поглед. В Пудонг е трудно да се различи Изтокът от Западът, традиционното от модерното.
Тук е мястото да кажа, че пътувах из Китай служебно. Бяхме гости на тяхно Министерство и бяхме посрещани навсякъде по царски. Както казваше един възрастен колега "ще видиш какво е да те посреща комунистическа страна". Разбира се, политическият строй в Китай не може така просто да се определи. Там неведнъж чухме от управляващите- "това е комунистическа страна с капиталистически пазар". И колкото и странно да звучи се убедихме, че е така. Успяват да напредват с бързи темпове, макар че по селата им сякаш времето е спряло преди десетилетия ( то като че в България не е така).
Прекарахме няколко дни в Шанхай. След две години отново бях там и се изненадах. Сякаш небостъргачите ги строят за няколко месеца. Пудонг беше вече по- гъсто застроен и отдалеч изглеждаше като гора от високи сгради.
Ако има начин да се обясни така начереното "китайско чудо", то пак ще трябва да се използва тяхна поговорка. "Миналото има власт над бъдещето и обяснява настоящето" казват те. Ето защо, тази нация която има пет хилядолетно развитие до днес, я очаква добро бъдеще.
Телевизионната кула в Шанхай - 250 метра и повече висока .....
Следва продължение....
Това за което пиша (Шанхай) е само едната страна на монетата в Китай. Пътувахме доста из вътрешността на страната - провинции Шандун, Съчуан, Джъдзян и други- всички до един земеделски райони със тук -там, "малки" градове от по няколко милиона. Китай е най- големия производител на земеделска продукция в света. Храната там е в изобилие и е евтина. Но да оставим всичко друго на страна. 350-400 милиона живеят в градовете със подобряващ се стандарт на живот всеки ден, всички останали са по селата - и се занимават със земеделие. Но от най- богатия китаец до бедните селяни - те са много по различни от нас, като култура, като начин на живот и какво ли още не. Те са скромни и подредени хора, организирани като в мравуняк, с ред в хаоса. Не ги величая, но дори да вземем само факта че това е единствената страна в света с 5 хилядолетно непрекъснато историческо развитие, има над какво да се замислим.